<?xml version="1.0" encoding="windows-1250"?>
<rss version="2.0">
<channel>
<title>Блогът на Станислав Чакъров</title>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php</link>
<description>Случки и събития, размисли и коментари за това, което се случва около мен.</description>
<language>en</language><item>
<title>Първи скок с бънджи</title>
<description>Не става дума за мен!
Дъщеря ми Ирена направи първите си 2 скока с бънджи!
И ме накара да се гордея с нея!
Има много хора, които биха искали да усетят мига да свободното падане (в това число и аз), но всъщност не им стиска.
Какво беше учудването ми, когато Рени се обади една вечер и развълнувано ми разправи какво е направила!
Първо - учудване...
После - гордост, че съм отгледал такъв човек!</description>
<pubDate>Thu, 25 Mar 2010 16:23:45 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/32/</link>
</item>
<item>
<title>Отново с БДЖ!</title>
<description>Спряха метана, спрях и аз! По-точно изгорих и последните газове от бутилката и &quot;качих колата на трупчета&quot;. И се качих сутринта на влака за Варна, пътническия, в 7:35ч.
Качих се в последния вагон и усетих невероятния хлад, който ме посрещна вътре. Проверих няколко купета - всичките студени. Преминах напред и се спрях в последното купе на 3-ти вагон (от общо 4). И там - студено. Мина кондукторката и я попитах, как е в другите купета. Отговори, че навсякъде било така.
Е, примирих се. Все пак това си остава най-скапаната транспортна фирма в България. Какво повече да искам?
Позавих се с шубата. Само ме хвана яд, че не си обух арктическия панталон, онзи с пуха.
След около 45 минути онази пак мина. Пак я попитах, дали няма и по-топли купета. И пак ми отговори, че така е в целия влак. Не можели да го отоплят нещо. И пак изпаднах в студена апатия, чувствайки как пръстите на краката ми бавно започват да ме болят от студ.
След известно време станах, за да се поразходя, надявайки се да се стопля. И какво беше учудването ми, когато в съседното купе видях хора, които се бяха поразсъблекли! Тези са луди! Обаче не били луди хората. Просто в тяхното купе ИМА отопление!
Както и да е, преместих се.
Остана обаче едно малко мътно чувство в душата ми... Чувство, средно между гняв, обида, лека болка и примирение пред гениалния талант на кондукторката. Талант, свързан с това от нищо да не се интересува, нищо да не я вълнува, да бъде корава в душата си.
Горко на децата й (ако има такива)!</description>
<pubDate>Thu, 08 Jan 2009 12:43:17 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/31/</link>
</item>
<item>
<title>Благотворителност чрез SMS-и 2</title>
<description>Прави впечатление нещо достатъчно обезпокоително, а именно *наглото поведение на държавата* по отношение на помощите, откъснали се от сърцето на редовия българин.
В момента върви кампанията &quot;Великолепната шесторка&quot;. Изпълнителите наистина са много добри - като певци или просто като сърдечни хора. Успяват да разплачат много люде. И очакват SMS-и...
Какво обаче пише с мъъънички буквички отдолу?
Цена на 1 SMS - 1.20лв. с ДДС. А ни казват, че даряваме 1 лев.
Къде отиват 20-те стотинки? Пак в продажното правителство! Пак за какви ли не позлатени химикалки по Коледа, пак за лъскави лимузини, пак за какви ли не &quot;правителствени&quot; разходи.
*Е, няма да пусна SMS!*
И не чувствам нито срам, нито болка! Не искам да пълня пак бездънната яма, наречена Р България!
Станахме за срам пред целия свят!
Снощи обявиха, че набраните средства до момента са близо 680 000 лева. Това значи 680 000 SMS-а. Което пък значи 136 000 лева от ДДС.
*Дами и господа, вие събирате средства за държавата, не за домовете за сираци! ЗА ДЪРЖАВАТА!*</description>
<pubDate>Tue, 05 Feb 2008 09:39:01 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/15/</link>
</item>
<item>
<title>Благотворителност чрез SMS-и</title>
<description>Напоследък съм свидетел (а и не само аз) на новата мода в благотворителността - &quot;изпрати SMS&quot;. Особено след филма на BBC, който показа на света положението у нас. Как не се усетиха по-рано &quot;органите&quot;! Сега нямаше да има нужда от &quot;мерки&quot;, &quot;мероприятия&quot; и т.н.
Схемата в последствие е проста. Както писа един журналист, прави се предаване, което разплаква людете, а те от своя страна пускат ли пускат SMS-и, за да укротят съвестта си.
А кога ще се събуди държавната съвест? Не трябва ли именно оттам да тръгнат &quot;мерките&quot; и &quot;делата&quot;?
Не може ли вместо Николай Василев да сключва договори с Майкрософт за милиони долари, да бъдат заделени част от тези пари за бедстващите деца? Нима администрацията само на Windows може да работи?
Не може ли вместо да бъдат закупувани скъпи и прескъпи автомобили за коя ли не институция, част от парите да бъдат пренасочени за същите тези домове?
Явно не може!
Имаше навремето един човек от правителството, на когото прякорът беше &quot;г-н 10%&quot;. Явно не е бил само той. И явно с него не се свърши с тези 10%, а дори са станали много повече!
*Продажници!*</description>
<pubDate>Mon, 04 Feb 2008 08:33:11 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/14/</link>
</item>
<item>
<title>Сърцето на дракона</title>
<description>Гледахме филма. Плаках. Съзнавам, че това е само мечта, но все пак... Защо не бъде истина? ЗАЩО???
ИСКАМ! Искам да живея в свят, в който истината е истина и лъжата е лъжа!
Искам да има дракони, които да спасяват хората! Защото хората не винаги виждат доброто и не винаги виждат злото.
Искам да има ловци на дракони! Ловци, които НАИСТИНА да убиват дракони, които убиват доброто.
Искам да има и дракони, които да даряват сърцето си на по-слабите!
Искам да има добро, да има и лошо, за да различим едното от другото!
Защо не може? Защо не можем да живеем нормално? Защо?..
И винаги ми се плаче, когато виждам болката!
И винаги ми се плаче, когато виждам радостта!
Защо?..</description>
<pubDate>Sat, 19 Jan 2008 22:07:59 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/12/</link>
</item>
<item>
<title>Какво ще кажат хората?</title>
<description>Вървя си един ден по улицата и виждам майка с дете, което е на около 6-7 години. Вървят срещу мен. Детето явно лапна последната хапка кроасан и пусна обвивката на земята. Започна да си я подритва, докато не се разминахме. На майка му това изобщо не направи впечатление.
Замислих се...
Как беше преди? В смисъл по бай Тошово време?
Тогава майката би казала: &quot;Вдигни хартийката! Какво ще кажат хората?&quot;.

Друг случай...
Легнали сме си с жената, за да спим, към 23:30 и в един момент чуваме яка гюрултия от горния етаж. Ама яко се карат! Хвърляха се разни тежки предмети, думкаха силно по пода. Това продължи поне час.
Как беше преди?
Тогава някой от двамата би казал: &quot;По-тихо, какво ще кажат съседите?&quot;.
Та така...

А какво става сега, след като всеки се е затворил и нищо не казва?
Стигнах до извода, че явно голяма част от хората в България са били възпитавани в страх от &quot;хората&quot;, от &quot;съседите&quot; и т.н.
Това е самосъзнанието им. Т.е. нямат самосъзнание. Така мисля аз.</description>
<pubDate>Fri, 11 Jan 2008 14:08:38 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/9/</link>
</item>
<item>
<title>Екшън!</title>
<description>Вчера (10.01.2008г.) си се качвам във влакчето от Варна за Шумен (17:20). Беше около 16:55. Седнах си в купето и тъкмо да си извадя книгата, усетих, че ми мирише на подпалваща се хартия. Знаете как мирише хартията, когато само пуши, без да гори напълно. Гадничко.
В началото не обърнах голямо внимание, но след около минута засмърдя яко! Погледнах в кошчето под масичката, да не би някой да си е хвърлил фаса и да е подпалил боклуците там. Но кошчето беше празно. Смрадта се увеличаваше! Отворих прозореца и усетих, как от решетката на печката (на този вид вагони тя стои точно под прозореца), ме лъхна на пушек. Когато погледнах по-отблизо, видях, че оттам излиза черен дим.
Веднага изскочих на перона и видях двама от онези, на които им казват &quot;ревизори&quot; в БДЖ. Извиках ги и те влетяха в купето. Единият веднага започна да псува, ядосан, че някой е натъпкал хартии в духалката. Аз междувременно погледнах в съседното купе и видях, че и от тамошната духалка дими. Когато им казах, те се разтичаха, като хлебарки, за да търсят ел.таблото на вагона. След малко единият дойде при мен и ми каза да изкарам хората от вагона, защото щели да го запечатат. Ха такааа! Втасахме я за сбора!
Минах аз по коридора и казах на няколкото човека новата вест. :-)
После се преместих във втори вагон, в едно топло купе. Тъкмо тръгнахме от Варна и светлината в купето угасна! Хм... След малко мина един кондуктор и видя ситуацията. Замина нататък, към другия край на вагона. ХОП! И духалката спря! Започна да става студено...
Онзи пак мина и ми каза да се преместя другаде, защото нямало да има ток във вагона. Направо онемях! Значи ме изгониха от 4-ти вагон, за да го запечатат, а сега ме гонят и от втори, защото и там всичко се е окъкало!
Попитах другата кондукторка, дали не може да се преместя в първа класа, защото там, както винаги има само 4-5 човека в целия вагон. Тя ми се тросна, че трябва да си доплатя, иначе не може. Ядосах се и реших да седя на тъмно и студено!
БДЖ си е БДЖ!
А сега споделих случката с вас. :-(</description>
<pubDate>Fri, 11 Jan 2008 13:56:13 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/8/</link>
</item>
<item>
<title>Ново приключение с БДЖ</title>
<description>Тази сутрин, пътувайки за Варна с бързия влак (6:05), чух, че телефонът ми звъни. Беше моя позната от Провадия, която ме попита навреме ли се движи бързия влак. Учудих се, защото друг път ми се е обаждала пак за същото, но доста по-рано - към 5:50 сутринта. В момента беше 6:40. Каза, че пътническият влак, с който иначе пътуват за Варна, така и не е дошъл в Провадия. Този &quot;пътник&quot; тръгва от Шумен в 5:25.
Видяхме пътническия на гарата в Невша. Стоеше си кротко на гарата и нямаше никакво намерение да продължи. :)
Затова пък бързият взе хората от Провадия, като дори спря и на Добрина (квартал на Провадия), за да вземе и пътниците, които иначе щяха да се качат на пътническия. Кой с какви билети е пътувал, не се знае. По-точно мисля, че много добре се знае, но БДЖ си знаят най-добре. ;)
Какво пак стана? Пак се скапа тази стааара система БДЖ!
Приключенията продължават!..</description>
<pubDate>Tue, 08 Jan 2008 13:56:39 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/7/</link>
</item>
<item>
<title>4.01.2008 година</title>
<description>Тази сутрин реших направо да пътувам с пътника от Шумен за Варна в 7:15 часа. С оглед на тежките метеорологични условия.
Купих си билетче и се настаних в едно що-годе топло купе. Колегата също дойде и тръгнахме.
Всичко вървеше добре, навреме, докато не стигнахме Езерово. Е, там спряхме и всичко пак се отече! Престояхме 40 мин. И никой не каза, защо! Пак закъсняхме. Пристигнахме във Варна точно с 1 час закъснение.
Докога ли ще ни търпят началниците ни?..</description>
<pubDate>Sun, 06 Jan 2008 14:45:09 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/6/</link>
</item>
<item>
<title>3.01.2008 година</title>
<description>Ставам в 5 часа и решавам, докато си пия кафето (приготвено от грижливата ми съпруга), да се възползвам от съвета на един познат и да звънна на информация на жп гара Шумен. Искам да разбера, навреме ли се движи влакът от София за Варна.
Звъня и за мое голямо учудване ми вдигат!
- Добро утро! Извинете, има ли закъснение бързият влак от София за Варна?
- Да, господине!
- Хм... И колко е то?
- Не мога да Ви кажа със сигурност!
- И все пак? - нахалствам аз.
- До 6:30 няма да дойде!
Затвори. Хм... Влакът по разписание трябва да е в Шумен около 6:02 часа. Значи поне 30 минути. Решавам пак да попитам, все пак съм редовен пътник и тази информация ми трябва. Звъня.
- Добро утро! Извинете, има ли закъснение бързият влак от София за Варна?
- Да, господине!
- Хм... И колко е то?
- Не мога да Ви кажа със сигурност!
- И все пак? - нахалствам аз.
- До 6:30 няма да дойде!
- Но аз всекидневно пътувам до Варна. Кога все пак да дойда на гарата?
- Когато решите - каза тя. И затвори.
Явно няма да се пътува с този влак. Решавам да си поспя още малко и да хвана пътника в 7:15. Не съм го правил до този момент, защото пристига по разписание в 8:50, а моят работен ден започва в 8:15 часа.
Качих се най-после на пътника. Търся си някое по-топличко купе. Хоп! Ето едно! Мимоходом отбелязах факта, че в едното купе има пряспа сняг точно на двете седалки до прозореца. Прозорецът беше отворен наполовина. Като добър гражданин, реших да го затворя. *Голяма мъка!* Беше замръзнал. Явно господата от БДЖ са оставили прозореца отворен още от предната вечер. Накрая успях и го затворих.
Тръгнахме навреме... Впечатление прави, че отоплението почти не работи. Както разбрах от една отворена кондукторка, намалявали оборотите на вентилаторите, както и броя на работещите реотани, та да правят икономии. Милите!
Добрахме се до Провадия. Навреме. Изведнъж, наближавайки Солна мина, усетихме, че влакът намалява. И накрая спря. С всичкко хубаво, както се казва, *дотук*! Така си седяхме на Солна мина 50 минути. От кондуктора, който също се мъчеше да се постопли в едно купе, разбрах, че някакъв влак закъсал точно на стрелките на Синдел и това пречи и на нас да минем. Какво да се прави? Случват се такива неща.
В края на краищата във Варна пристигнахме в 10:00 вместо в 8:50. Добре, че началниците ми са хора и не се хващат за такива неща! Докога ли?</description>
<pubDate>Sun, 06 Jan 2008 13:49:27 FLE Standard Time</pubDate>
<link>http://www.devbear.info/blog/index.php/post/5/</link>
</item>
</channel></rss>
